дали годинките на блоговете имат нещо общо с годинките на кучетата спрямо човешките годинки? съмнявам се
все пак да отбележим подобаващо 1-та годинка на моят блог – хип, хип, ура!
точно преди 1 година, добри приятели, почти на сила, но не съвсем, ме изнудиха да си направя блог. речено-сторено. аз лично не съм много доволна от постигнатото. поради липса на време, поради липса на настроение, поради липса на муза или поради липса на някакво оправдание, блога не е точно това, което бих искала. разбира се, че си го харесвам и обичам, но определено има какво още да се желае и над какво да работя. времето е пред мен.
Благодаря за всеки един коментар оставен тук.
хич и не си мислете, че ще обещая най-тържествено да пиша повече. но все пак ще се постарая блогчето ми да не хваща паяжини. редовно ще ги почиствам
тъй като това си е истински РД, мисля да спретна някоя торта или сладкиш. после ще почерпя, но не обещавам, разбира се.
PS дори се оказа, че съм попаднала в класацията „Топ 100 на българските блогове“. това определено ме изненада 😀
Pingback: Какво се случи, след като публикувах класацията “Топ 100 на българските блогове”? | Блог за блогове - Alabala.org
Йо, Мики!
Блогът ти е страхотен, и в моята лична класация също е в Топ 100! 😛
Продължавай да пишеш и снимаш и разказваш! И изобщо не сме те изнудили, ами и ти искаше 😉
Поздрави, радвам се, че блогът ти вече духна цяла свещичка! :)))
Ани + Мишел
PS Хм, като се замисля, твоят блог е по-стар от нашите, а ще ми разправяш, че НИЕ сме те изнудили, а? 😉 😛
БлАгодАря, БлАгодАря :-*
гузен-негонен бяга… някъде да съм цитирала имена
Честито, честито!!!
Много поводи за писане да ти се намират и все хубави и слънчеви! 🙂
Така и не се научих да рисувам онази твоя торта, за да ти я подаря, но ако решиш да я направиш тук, да ми отделиш и на мен едно тиренце 😉
хихихи онези, рисуваните торти са специални 😉 ама за днес „изрисувах“ тази, знаеш къде живеем
надявам се да ти помогна да имаш повече желание и възможност да пишеш..
но това не зависи изцяло от мене, нали знаеш..
много те обичам
сънцето ми то… ако не беше ти, този блог въобще нямаше да съществува :-*